СВЕЩЕНИЯТ ШКАФ

Какво е свещеният шкаф? Това е място за събиране на различни неща, къде нужни, къде по-малко. Това е място за желания, потребности и немалко забвение. Това е интересно място – за всички… и за всички случаи. Кога за последно отваряхте вашия? Подреден ли беше? Или просто пълен? Колко често стигате до най-дълбоките му и тъмни кътчета?

Шкафът със сигурност заема водещо място за всички хора по света и е възпят, та дори почти издигнат в култ с поговорки и идиоми. „Да изкараш на някого кирливите ризи“ в България означава да покажеш наяве негови интимни и добре пазени, в някой шкаф, тайни. Почти същото като американо-английския вариант, при който изразът е „you take the skeletons out of the closet” (буквално да изкараш скелетите от гардероба), макар тук „closet“ да означава повече стая за съхранение на различни неща или просто килер. А защо той е толкова важен за всички нас, вероятно е ясно за всички – защото той е огледало на нас и нашия живот – в него се крие всичко – дрехи, аксесоари, джаджи и какво ли още не, но все важни неща, защото, ако не бяха такива, нямаше да бъдат грижовно скрити зад вратите му, далеч от чуждите погледи. Всичко това прави шкафа наистина свещен.

Като произход, шкаф е заемка от немски език и макар немците да се асоциират с ред и добра организация, то май не можем да препишем подобни качества на едноименната мебел. Свещен, но от друга страна, понеже съдържанието става голямо, в един момент още по-свещен става хаосът в него. А това е, защото трупаме, слагаме в шкафа малки парченца от самите нас, едно след друго, и така до безкрай, подобно на Гоголовия Плюшкин – като част от желанието да засвидетелстваме към всяко от тях уважението ни и своеобразното ни обещание за повторната му употреба. Но дали обещанието е винаги изпълнено? Неизменна част от пълнежа на всеки шкаф са старите парчета електроника – телефони, таблети, лаптопи, плейъри и какво ли още не, заедно с всичките им знайни и незнайни жакове, зарядни, кабели и търкалящи се надути батерии. Аз поне имам 4 стари телефона и съм сигурен, че няма къща, в чиито шкафове да няма поне няколко такива ветерана, които в най-добрия случай завършват на терена като резерва в случаи на повреди, в ръцете на някоя старомодна и мила баба или дядо, които вместо да плъзгат пръсти по дисплей предпочитат да натискат копчета, изпълняват гордата роля на детска играчка или просто остават вечно да отлежават – в шкафа, свещения ни и добър приятел. Задаваме ли си въпроса защо го правим и защо си го причиняваме – може би, защото сме дали навремето доста пари, за да си купим и притежаваме този телефон или каквото и да е там друго. Или сме го изплащали и в един момент покупката ни е станала толкова „златна“, че да се разделим с тази вещ, е направо немислимо – защото толкова много ни е харесвала, а и защото вътре ни е останал безценният ни фоунбук заедно с 15 купонджийски снимки. Затова хората са измислили шкафа. Но чакай малко, защо трябва да създавам хаос, като трупам в него безкрайно парчета от миналото, вместо да остана и разцъквам любимите си джаджи в настоящето. Не е ли по-добре за всички да вдъхнем светлина в мрака на шкафа? Аз оставам с най-доброто и най-новото, защото мога да си го позволя, а когато дойде нещо по интересно, връщам старата реликва и взимам под наем нова вещ, защото вещите са за това, да ни служат, а не, за да играят ролята на части от скелетите в килера. От друга страна, това, което за мен е старо, е може би най-желаният модел телефон за някой друг. Така щастливите станахме двама – аз с новия модел и още един щастлив непознат – с новото за него мое старо. Да не говорим за всичкия технологичен боклук, който можем да не трупаме като ползваме любимите си джаджи под наем, вместо да ги притежаваме и крием за вечни времена в нашия толкова ценен шкаф. Затова вече съществува Addit – за да направи шкафа ти по-малко свещен, а теб – по-щастлив и свободен с нещата, които обичаш.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *